24 май е български официален празник, известен с името Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Отбелязва се националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий. Двамата са познати още като Солунските братя. Първите преводи на свещените писания (Библията), братята записват именно на глаголица.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменски летописи от 1813 г. Там се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. Първият път, когато празникът реално е честван обаче, датира от 11-ти май 1851 г. Инициатор тогава е Найден Геров, а мястото за провеждане на честването е в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. 11-ти май не е била случайно избрана дата. Това е бил общият църковен празник на двамата светии.
През следващата година – 1852 г. – пък Неофит Бозвели описва за първи път във възрожденска литература известие за празнуването на Кирил и Методий на 11 май.
През 1857 г. празникът на „светите братя“ е почетен в Цариград в българската църква „Св. Стефан“. По това време там е имало и служба на Св. Иван Рилски.
През следващата година в Пловдив учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методи, а празникът се отбелязва с тържествена служба в църквата „Света Богородица“. След това честванията започват постепенно и в Шумен, Лом и Скопие (от 1860 г.).
От 1863 г. пък 11ти май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сава Филаретов бил организаторът на празника в София.
В началото на 18-ти век по време на борбите за църковна независимост историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Той се превръща в символ на бъдещата независимост. А празникът вече става общонароден, а не само църковно училищен. След Освобождението празнуването се развива в две посоки. В България се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче продължава да служи като средство за борба против турското управление и сръбската и гръцката пропаганда.
От 1916 г., когато е въведен Грегорианският календар, празникът започва да се чества на един ден – 24ти май. След 1969 г. църковният и светският календар се отделят. Това е причината днес да съществуват два празника – църковен (11ти май) и светски (24ти май). 24 май е обявен за национален празник на Народна Република България с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г. След преименуването на Народна Република България в Република България на 15 ноември 1990 г. празникът отново се обявява за официален.
Като обобщение 11ти май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24ти май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а тази на св. Методий – на 6 април. На тези дни те са починали.
През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската църква и обществените стремежи. В много славянски страни те стават и символ на възраждането и националната еманципация. Българският култ повлиява да бъдат възприети като светци от православната църква и извън славянския свят. В края на 20-ти век папа Йоан Павел II обявява братята за „покровители на Европа“. В днешно време празникът се чества в много държави – Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия, Беларус и др.
Денят на българската просвета и култура и славянската писменост по традиция се почита ежегодно с тържества и празнични програми. Обикновено в големите градове пред храмовете сутрин се провеждат Празнична литургия и благодарствен молебен. След това присъстващите се отправят в шествие към централните площади. Там се откриват тържествата с химна на Република България. Следват различни програми с изпълненията на много духови оркестри, хорове, фолклорни ансамбли и прочие. В училищата и детските градини обикновено също има празнични програми, с които да бъде отбелязан този светъл български празник.
Празникът има и химн, с който може да се подчертае още повече значимостта му. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета. Днес обикновено се изпълняват първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г. Този химн, който вероятно всеки от нас е чувал, може да чуете отново ТУК.
Интересен начин са избрали от издателство „Жанет 45“, за да напомнят на хората в България в какво ще се превърне езикът ни, ако не се използва. Писането на „шльокавица“ и използването на абсурдни съчетания от цифри, латински букви и знаци е все по-разпространено и много хора вече започват да забравят колко красив е нашият език и азбуката ни. Затова и от издателството са решили да пуснат в книжарниците първата книга на шльокавица. А изборът на книга изобщо не е случаен – избрана е „Под игото“. Романът е избран, тъй като заема специално място в съзнанието на българите и определено привлича вниманието.
Пишейки на шльокавица, бавно губим езика си. С него губим културата и част от ценностите си. А накрая губим и идентичността си. Инициативата на издателството е свързана с предотвратяването на това. За всяко закупено издание от „Под игото” на шльокавица, от „Жанет 45“ ще даряват по две български книги на училища, читалища и библиотеки.