6 септември – Съединението на България

На 3 март 1878 година, след 5-вековно робство, българите получават бленуваната толкова дълго време свобода. България включва почти всички свои етнически територии. Скоро след подписването на Санстефанския мирен договор обаче България е разделена на две части – васалното на Османската империя Княжество България и автономната османска провинция Източна Румелия. Минават 7 години преди тази историческа несправедливост да бъде поправена. На 6 септември 1885 година в Пловдив, столицата на тогавашната Източна Румелия, е обявено Съединението на България. Това е една дата, за която е хубаво да не забравяме, защото тя е израз на желязната българска воля и е доказателство за това, че народът ни е способен на много, когато е обединен.

Опити за Съединението на България преди 1885 г.

Опитите за съединение започват още преди заветната дата, която днес празнуваме. Не трябва да забравяме, че освен Източна Румелия, извън  пределите на Княжество България остава и населената с българи Македония. Множество картини от онова време показват Македония като плачеща девойка на фона на „Северна и Южна“ България. Един от опитите за присъединяване на региона преди 1885 е Кресненско-Разложкото въстание от 1879 г., за което всички сме учили в училище. То за съжаление е потушено, но опитите на македонските българи не спират дотам. Българската дипломация след Освобождението се насочва изключително в посока Съединение. Тайните комитети на българите в териториите, останали под османска власт, се активизират и започват пропагандиране на Съединението на България. Тяхната първоначална нагласа е осъществяване на тази цел по военен път, но след потушаването на споменатото въстание, те заемат по-скоро дипломатическа позиция.

Международната обстановка и нагласи относно Съединението на България

Отношението на Великите сили към евентуално съединение на Княжество България и Източна Румелия по това време е негативно. Те не са искали да видят голяма българска държава в центъра на Балканите, която може да се превърне в марионетна държава на Русия. Това са и основните опасения още след Освобождението. Интересно е да се отбележи, че Англия и Франция са били традиционни защитници на Османската империя на дипломатическия и военния фронт. Това означавало, че те априори ще са против Съединението на България, тъй като то би нарушило териториалната цялост на техния съюзник.

Когато Съединението е обявено, в Истанбул е свикана конференция на Великите сили, като на нея присъствали, разбира се, Англия, Франция и Русия. Англия и Франция били изначално против Акта, но след като Русия също се обявила против, двете държави решили да го подкрепят с цел противостоене на техния могъщ съперник. Претекстът бил, че всеки народ има право да желае обединение и в този случай е добре да се съобразят с волята на българския народ.

Относително мирен процес

Въпреки липсата на подкрепа, Източна Румелия е присъединена към Княжество България относително мирно. Цялата 1885 година е белязана от народното желание за обединение, самият княз подкрепя този акт. В навечерието на Съединението в някои села на Източна Румелия избухват въстания, като едно от въстанията е дори потушено. Нищо обаче не може да спре Съединението на България и на 6 септември то е обявено в Пловдив, след като префектът на града е свален. Мирното осъществяване на Съединението е важно по различни причини. Основната от тях е, че Княжеството все още е младо и няма достатъчно ресурси, за да си позволи война с Османската империя. Естествено, българският народ е бил готов и на тази стъпка, но до нея не се стига.

Готовност за война и отзвук от Акта

Естествено, очакванията са, че след провъзгласяването на Съединението Османската империя ще обяви война на България заради нарушаването на мирния договор. Армията е в бойна готовност, мъжете в боеспособна възраст за мобилизирани. До война с Османската империя обаче не се стига. Нито една велика сила все още не признава Съединението на България. Дори Русия се въздържа, въпреки че и не го осъжда. След свикана конференция в Истанбул до определени действия не се стига и така заплахата от война с Османската империя е относително намалена. До война обаче се стига – със Сърбия – тъй като нейният крал е недоволен от бездействието на Великите сили и настоява за териториални компенсации. След като не получава нищо, е обявена война, която България печели.

Първа стъпка към национално обединение

Съединението е велик акт на храброст и първата стъпка към бленуваното пълно национално обединение на българския народ, което е мечта за всички патриоти след Освобождението. Балансът на силите на Балканите се разклаща и България е все по-близо до това да стане фактор в международната политика. От една страна Княжеството е дестабилизирано и е въвлечено във война и влошава отношенията си с Русия и другите Велики сили. От друга страна обаче Великите сили разбират, че на Балканите има народ, който няма да забрави историческата несправедливост и готов да се бори за идеалите си. След Съединението на България следват поредица от успехи за българската дипломация и военна мощ. Непосредствено след него България отстоява позицията си и разгромява претенциите на съседа си Сърбия. През 1908 г. се обявява Независимостта, а през 1912 г. българската войска е победоносна във войната с Османската империя.

Защо е важно да помним 6 септември 1885?

В обстановка на международно непризнание, обграден от врагове и от изток, и от запад, все още съвсем млад, българският народ се изправя и решително застава зад интересите си. Има много причини, поради които този Акт трябва да ни вдъхновява. На първо място трябва да поставим силата на българския народ, когато той има ясна цел. След това нека поставим смелостта на българите, от войници до управници, демонстрирана пред лицето на империята и международната изолация. Следва единството, с което този Акт е извършен – народът е единодушен – Източна Румелия трябва да се обедини с Княжество България. И не на последно място – желязната воля, с която народът ни издържа и узаконява Съединението на България дори в обстановката на война.