Днес обществото все повече възприема заемите за нещо нормално. Западният стил на “живот на кредит” започна да става по-популярен и в част от развиващите се страни, сред които е и България. Докато преди промените хората бяха свикнали само с банкови кредити и взаимоспомагателни каси, днес поколението има възможност на избор от много по-голям асортимент кредитни продукти и услуги. Поколенията преминават, но законите, върху които се основават кредитно паричните отношения, не се променят. Поетата пред кредитора отговорност следва длъжника, докато не изплати дълга си докрай. Но какво се случва, когато кредитополучателят почине и дългът му към банката остане непогасен? Има ли опция за опрощаване на кредит при смърт на длъжника?
Някои кредити като например ипотечните са с голям обем и се изплащат за по-дълъг срок. Срокът за погасяване на заема може да достигне до 30 години. През този период е възможно здравето на длъжника да се влоши до степен на нетрудоспособност или дори е възможно човекът да почине. При смърт наследниците получават по закон всичко, което е притежавал приживе техният близък роднина, включително и неговите задължения. В такъв случай какви са последиците за неговите деца и наследници? Има ли някаква възможност законът за наследство, който постановява наследниците да получават не само активите, но и съответните пасиви, да бъде избегнат?
Нека да се опитаме да намерим отговори на тези въпроси.
Кредитополучателят, който не е успял да погаси докрай дълга поради смърт, завещава освен имота и дълга си. Банката няма интерес да договаря опрощаване на неизплатени към нея суми. Това може да стане само по установените от закона начини. В случай на смърт кредитът преминава по наследствена линия върху децата или други преки наследници, които трябва да продължат изплащането на заема.
Кредиторът няма интерес наследниците да се откажат от наследството и да търсят опрощаване на кредит при смърт, тъй като това ще ги освободи и от дълга. Законът дава възможност на банките да обжалват отказа от наследство от страна на наследниците. Това може да стане само по съдебен път и изходът зависи от различни особености, част от които ще разгледаме по-долу.
Възможните варианти са 3 и тук ще представим по-подробно всеки от тях:
Единият вариант е наследникът с писмено волеизявление в районния съд да се откаже от наследство. При отказ от наследство при кредит няма вариант длъжникът да се откаже само от част от наследството, за да се освободи от дълга. Необходимо е да се извърши цялостен отказ от всички активи на наследството, което би трябвало да премине към наследника. Той трябва добре да прецени каква е частта на наследството, което преминава върху него, дали му е изгодно да се откаже от него и дали да потърси опция за опрощаване на кредит при смърт. Ако след това не последва ответна реакция от страна на банката, тя ще приеме активите на наследството – имоти, банкови сметки, материални блага – и ще ги продаде, за да погаси задължението. Дори и сумата, която банката ще получи от активите на починалия, да е недостатъчна, за да покрие целия дълг, тя няма да предяви повече претенции към наследниците.
Друга възможност за опрощаване на кредит при смърт, която наследникът има, е да получи наследство по опис. Законът повелява наследникът, приел наследство по опис, да е отговорен само за размера на полученото наследство. Това му дава правото да получи определена част от наследството, но не и всички активи. Наследството се описва и определен дял се приписва на наследника. Ползата, която наследникът ще получи от наследството при опис, е, че банката може да има претенции само върху онази част, която е наследена “по опис”. Това например може да бъдат 18 000 лв., докато починалият може да e дължал 35 000 лв. След като дългът стане изискуем от наследника, банката няма да има право върху другото му имущество, а само върху тези 18 000 лв., които е наследил по опис.
Проверете дали кредитополучателят е сключил застраховка “Живот” по време на сключването на договора с банката. Тази особеност е с ключово значение за опрощаване на кредит при смърт в полза на наследниците. Застраховката може да покрие всички задължения, които длъжникът има към кредитора или поне частта на главницата. Това зависи от размера на сумата, за която е сключена застраховката. Ако тя е за по-голяма стойност, застрахователите трябва да поемат цялата тежест на кредита. В случай че застраховката не е голяма, за наследника ще остане задължението да изплати лихвите по дълга, а главницата ще се поеме от застрахователното дружество.
Необходимо е да проверите за наличието на такава застраховка и това може да бъде изходът от този труден казус. Първо, проверете в договора за кредит, който има починалият. Ако не успеете да я откриете в договора и след справка със застрахователя, се насочете към банката, която е сключила договора, и проверете там за наличието на такава документация. В случай че не откриете никъде такъв документ, дълговете преминават върху наследника. Банката е в правото си да изиска погасяване на цялата оставаща сума от него.
Тъй като въпросът е свързан с много особености, съществуват много казуси, които невинаги могат да бъдат решени без намесата на юридически лица. Случаите на смърт на длъжника могат да произведат различни развои по делото за опрощаването на дълга. Част от тези случаи са, когато длъжникът има застраховка „Живот“ и умира вследствие на катастрофа, в която другата страна е призната за виновна. Друг вариант е, ако длъжникът загине по собствена вина, но има сключена застраховка „Живот“. Изходът от споменатите случаи невинаги е ясен и се налага разглеждането им от юристи и специалисти по специфичната правна компетенция.